Реформите на избирателния кодекс: Риск за цялостната легитимност на политическата система в България

Скорошно изменение на избирателната система в България води до увеличаване на ограниченията за гласуване на българи, живеещи в чужбина. Въз основа на данни от Electoral Integrity Project (ръководител Пипа Норис, Харвард и Университет Сидни), политолозите Андреа Фумарола и Николай Маринов оценяват последствията, които новите правила може да имат за демокрацията в страната.

Българското Народно събрание наскоро проведе извънредно заседание за приемане на изменения на Изборния кодекс. Тези промени, предложени от десно-националистическата партия Патриотичен фронт, бяха приети с 139-35 гласуване с осем въздържали се. Някои от най-важните разпоредби включват въвеждането на задължителни правила за гласуване и ограничения относно възможността за граждани в чужбина да гласуват извън българските дипломатически мисии.  По този начин се забранява или ограничава използването на други места в чужбина като избирателни секции.  Българите, живеещи в чужбина, изразиха гнева си от тази реформа, чрез протести в цяла Европа.  Те, че измененията ще отнемат от ​​милиони техни съграждани в чужбина, правото на глас.

Честността на изборния процес: някои данни

От своята независимост през 1989 г. България има добра репутация за провеждане на свободни и честни избори, както е докладвано от специализираните агенции като Freedom House и Polity IV.   Проектът за Честност на Изборния Процес (Electoral Integrity Project), в годишния доклад за 2015, сравнява рисковете от недостатъците на избирателните системи на много държави, и показва доколко различни страни по света отговарят на международните стандарти за демократични избори. В доклада се събрани оценки от над 2000 експерти, които са оценили  всички 180 национални парламентарни и президентски избори, проведени през периода от 1 юли 2012 г. до 31 декември 2015 г. в 139 страни по света - включително 54 национални избори, проведени през миналата година.  Четиридесет експерти са помолени да оценят всеки изборен процес като се използват 49 въпроса.  Въз основа на отговорите се създава цялостния 100-точков ПЕИ индекс за честността на изборите и избирателния процес.

Резултатът, получен от България, който съответства на средната стойност на ПЕИ индекса на изборите през 2013 г. и 2014, е показан на фигура 1.  Фигура 1 по-горе показва различията в честността на изборите на територията на ЕС.  Докато съществува общ положителен модел в отделните страни - по-специално за северните европейски и няколко Централна и Източна Европа (ЦИЕ) демокрации - три бивши комунистически страни, България, Унгария и Румъния, заемат дъното на класацията с умерени възприятия за честност (PEI = 50-59).  Най-поразителното е, че България не е само в дъното на индекса PEI сред двадесет и пет държави-членки на ЕС, включени в извадката, но също така се представя слабо в сравнение с останалите страни от Централна и Източна Европа.

Фиг. 1: Индекс за цялостна честност на изборния процес в ЕС (2012-2015)

Забележка: ПЕИ 100-точков индекс по държави (2012-2015). Източник: Извадка от PEI 4.0 (N=25); Norris, Martinez i Coma, Nai, Grömping (2016)

Какви са най-слабите звена в провежданите в България избори? Фигура 2 показва ниската оценка е била най-вече благодарение на три показателя: на процедурите по регистрация (voter registration); отразяване на предизборната кампания от средствата за масово осведомяване (campaign media) и достъп na партии дo частно и публично финансиране (campaign finance). 

 

Figure 2. Къде е България в съставните компоненти на ПЕИ индекса за цялостна честност на изборния процес

Източник: PEI 4.0 (N=25); Norris, Martinez i Coma, Nai, Grömping (2016)

Сегашната реформа не адресира нито една от тези слабости.  За сметка на това, реформата влошава малкото положителни показатели на България.

 

Ключова слабост: Регистрация на избирателите

Според доклада на ЕИП на изборите през 2013 г. България отбеляза едно от най-лошите постижения в света в областта “регистрация на ”, с индекс на регистрация на избирателите от 31/100 ("много ниска").  Това само частично се подобри на  следващата избори през октомври 2014 г.  Изборите бяха оценени като “добри” (PEI Index = 60), а регистрацията на гласоподавателите завърши слабо, отбелязвайки само 49/100 ( “лоша”). Това означава, че дори ако България одобри нов избирателен кодекс, няколко важни ограничения ще продължават да съществуват по отношение на процедурите за регистрация в страната.

Избирателните списъци за избори (парламентарни, президентски и национални референдуми) се управляват от Министерството на регионалното развитие и местните администрации и са изготвени въз основа на регистрираните постоянни адреси. Всички български граждани с гражданска регистрация са включени автоматично в националния избирателния регистър, с изключение на тези, които са загубили правата си поради умствени увреждания или престъпления (Изборен кодекс, член 3).  Въпреки това, и двете от тези разпоредби са открито в контраст с ОССЕ / СДИЧП и международни стандарти - ситуация, която е многократно подчертавана от международни наблюдатели на изборите.  Ограничения върху правото на глас за затворници, в действителност, са възложени без оглед на извършеното престъпление.  Това, както и бланкентното ограничение по отношение на лица с умствени увреждания, трябва да бъдат отстранени, или да се вземе решение за всеки отделен случай.

До неотдавнашната реформа, избирателите в чужбина можеха да гласуват в страната на тяхното пребиваване, при подаване на молба да бъдат включени в избирателния списък на избирателна секция в чужбина, или можеха да отидеат директно на избирателната секция в страната на тяхното пребиваване в деня на изборите.  Тази система за регистрация имаше механизми за потенциални измами.  Избирателите в чужбина могат да бъдат включени в избирателните списъци и единственият механизъм за предотвратяване на многократно гласуване беше подписването на декларация, че не гласуват за втори път.  Така, медиите често предават относно явлението  "изборен туризъм”, наличието на документирани случаи на превозване с автобуси на избиратели (по-специално тези, които пребивават в Турция) до България, за да гласуват повторно в изборния ден.  Движението за права и свободи (ДПС), подкрепяна основно от български турци и мюсюлмани, е често обвинявано за придвижването на българските граждани, живеещи в Турция, до България, за да гласуват в изборите.  Това въпреки значителния брой избирателни секции в Република Турция.  Според медиите, тази процедура позволява на гражданите да гласуват както в Турция, така и в България.

Заключение

Гарантиране на правото на глас на гражданите, живеещи в чужбина, представлява измерение на цялостната избирателна система.  Това право  в България е осигурено относително добре, дори по-добре от половината от други страни членки на ЕС.  Експертите са оценили разпоредбите на страната за гласуване от чужбина, като повече от задоволително (4), по скала от една до пет.  Това по-специално е така, поради възможността  граждани да гласуват не само в дипломатически мисии, но и в много други избирателни секции, както е предвидено в член 14 от Изборния кодекс от 2014 година.

 

Фигура 3: Правото на глас на граждани на ЕС, живеещи в чужбина

Източник: PEI 4.0 (N=25);  Norris, Martinez i Coma, Nai, Grömping (2016)

Неотдавнашната реформа, одобрена от правителството на Борисов, рискува да провали това постижение.  Политическите сили цитират като довод в полза за новата ограничителната разпоредба необходимостта да се ограничат форми на избирателни злоупотреби - в частност, купуването на гласове. 

 

Данните, събрани от EIP и от Института за V-Dem в Готенбург показват интересни факти, които противоречат на това предположение.

 

Фигура 4: Леснота за гласуване в чужбина и честота на купуване на гласове

Източник:  PEI 4.0 and V-Dem Data 6.1 (N=24)

Както е показано на фигура 4, налице е положителна корелация между лекота на гласуването в чужбина и липсата на купуване на гласове. Корелация не е равно на причинно-следствената връзка, но това показва, че по-високите нива на участието в изборите от чужбина съответстват на по-ниски нива на купуване на гласове по време на избори. Това изглежда влиза в противоречие с една от важните тези на правителството.  В действителност, промяната може дори да увреди на цялостния изборния процес.  Вместо леко подобрение, което изборната среда в България отбеляза в предишните избори, последиците от този процес може да са негативнни и да се  прострат извън контекста на изборите, като засегнат цялостната легитимност на българската политическа система.

Забележка: възгледите са на авторите, а не на цитираните организации.

Този материял бе публикуван на блога на Лондонското Училище за Икономика на 3ти Май, 2016:  

http://bit.ly/23jlJ3O

 _________________________________

За авторите

Andrea Fumarola – LUISS ‘Guido Carli’ University and University of Sydney
Андреа Фумарола асприрант, доктотантура, в LUISS ‘Guido Carli’ – University of Rome, и стипендиант на Electoral Integrity Project, University of Sydney.

Nikolay Marinov – University of Mannheim and University of Sydney
Николай Маринов e Професор, Обществени Науки, в University of Mannheim, и е посещаващ професор в University of Sydney, като част от Electoral Integrity Project.