Турско робство в Османската Империя

Турско робство в Османската империя

(1) Държавата, в която са включени българските земи между средното средновековие и модерната ера е широко позната като Османската империя, в която войската и нейните командващи са били предимно турци. Дипломатите - гърци, търговците и занаятчиите - българи и прочие. Военните, тоест турците, част от времето са отвличали хора, които са продавали в робство. В този смисъл, в рамките на Османската империя е имало робство, което може да се нарече турско по смисъл на преките извършители.

(2) Били ли са българите под турско робство? Част от тях, несъмнено, виж предното.

(3) И все пак били ли са, повечето българи, поробени? Отговорът е, малка или нищожна пропорция, е била продадена като роби.

(4) Е, защо народът ще говори за турско робство? Народът обича да попържва всякакви чорбаджии, без оглед на етнически признак. Елементът “робство” е изпадане в самосъжаление - невъзможно с български чорбаджия, преял православен владика, или ченге от държавна сигурност. Но едва ли кой знае колко повече угнетителен.

(5) Османската империя е била толкова зле, че робство е най-малкото, което може да се нарече нейното управление. Ако е била толкова зле, тя трудно щеше да изкара няколко столетия на опасен кръстопът. Печелиш войни, когато създаваш достатъчен вътрешен продукт, за да екипираш армия. Без що годе сносно управление, няма ни продукт, ни армия. Повечето историци причисляват въпросната империя към една от петте велики имерии в историята.

(6) И все пак, нещата не са били цветя и рози. Не! Но. В първите векове от установяването си, повечето хора влезли в пределите са плащали по-ниски данъци, и вероятността да бъдат убити е била по-ниска, в следствие на елиминираните феодални размирици.

По-късно равносметката става сложна. При всички положения, тези които казват, ако не беше Османската власт, България щеше да е, примерно на нивото на Германия, забравят, че може би пък щеше да е на нивото на Русия. Както е вярно, че не всичко в имерията е било цветя и рози, не е очевидно, че без Османска власт всичко щеше да е цветя и рози.

Впрочем, обстоятелството, че етническите турци са служили в армията без съмнение е бил оценяван по достойнство от българските селяни, които са можели да разчитат на синовете си да орат нивите, наместо примерно да дойде някой германски принц и да обяви, че всички французи следва да умрат, славно начинание, което ще излезе на германските майки няколко милиона съвършено добре отгледани деца. (Дори омразният кръвен данък не е съпоставим по размер с кръвожадните импусли на християнските принцове на запад от българския народ).

Без съмнения, особено в по-модерни времена, Османската империя рухва под напора на национализма, който за малко да направи в наши дни и Шотландия самостоятелна държавна единица. Хората имат идеи, как да живеят по-добре. В което няма лошо. Впрочем, не разпадането на Османската, а на Австро-Унгарската имерия провокира световна война. Коя ли е била по-омразна за поданиците си?

(7) Добре де, ама ако спрем да наричаме Османската власт робство, това не отваря ли вратата за ново-Османските традиции на Анкара? Може би толкова, колкото възстановяването на Дорически храмове в Сицилия подхранва Пан-елистичните въжделения на Атина. Ама, чакай, да не пренаписваме историята си? От личното си познанство с части от елита, написал тази история, няма от какво да се страхувате. Произведенията на едно феодално съсловия, като академиците от БАН, следва да се изложат на показ как да не правим никога наука.

Ние, разбира се, можем, да продължаваме, ей така, защото го можем, или искаме, или щото ни е страх, от видими или невидими сили, да наричаме Османската власт над българите период на турско робство. Всеки си избира. За мен лично това затваря много повече въпроси, които аз бих искал да оставя отворени. Затова, ще се въздържа. Предпочитам да питам, какво е било Османското управление (добри, лоши страни), и какви уроци (добри, лоши) крие то за българите, турците, исландците, и прочие.

И последно. Около 1/4 от студентите ми в Манхайм имат красиви турски имена. Когато си купувам хляб в Хейделберг, благодаря с едно тешеккюлер, получавам една сърдечна усмивка от продавачката (и доста хубав хляб). Като ми напишете някакъв статус, че те турците били “еди-си-какви-си” … Всички сме еднакви. Освен расистите или задръстените хора.

Които често са игнорантни и почти никога - готини.