На 1ви февруари почитаме жертвите на комунизма. Датата отразява изпълнението на присъдите на така наречения Народен съд. Хиляди членове на българския елит са убити, след претупан процес.

На тази дата напоследък стана модно да се търси някаква средна или балансирана позиция. Нещо като, за да има помирение, нека онези, които защитават комунизма приемат неговите престъпления, а онези, които защитават фашизма, приемат престъпленията на същия този фашизъм. Идеята е, на 1ви февруари следва да се говори не само за погубените от Народния съд, а и за престъпенията на предходния режим.

Ще си позволя няколко наблюдения. Ще резюмирам извода си, като кажа, че идеята за баланс сама по себе не е лоша, но повечето и превъплъщения водят до много опасни последствия. На 1ви февруари баланс не ни трябва.

Ще започна със своето предложение за решение на проблема с баланса. Предлагам да имаме различни дни. Един, в който всички като нация си спомняме за престъпленията на комунистическия режим. Друг, в който си спомняме за престъпленията на монархическата диктатура на цар Борис.

Може да се добавят, и други дати, според конкретния исторически епизод и неговия исторически багаж.

Защо това решение ми изглежда резонно.

Сталин, при напредването на Червената Армия и окупацията на Източна Европа, измисля схема. От една страна, му трябва да унищожи елита на всички страни, които окупира, по бърз и ефективен начин, за да може Съветската окупация на бъдещите сателити да мине възможно най-евтино. От друга страна, има начин да го направи почти легитимно. А именно, съюзниците са дискутирали, че онези с фашистко минало следва да си понесат отговорността. Идеята е проста, макари демонична, а именно… бърза и масова екзекуция на целия елит, под смокиновото листо на унищожение на фашистките елементи.
Прилагането и в България е Народния съд. Разбира се, съюзниците никога не са се съгласявали с репресии от подобен общ и пагубен характер, и прекарват почти цялото време от навлизането на Съветските войски в една държава до окончателното отпадане на всякакви претенции, че Сталин се придържа към някакъв общ план за свободни избори, в писане на протестни ноти. Хартията е евтина, Сталин знае, че западните армии са уморени за нова война, останалото го знаете.
Разбира се, избиването на елита под претекст, че това е наказание за фашистко минало, има известен проблем. Първия е, че фашизъм в България е имало колкото другата ценност, родена от предно поколение Кремълски полководци, а именно турско робство. Но това не е дори най-големия проблем.
Диктатурата на цар Борис несъмнено има престъпления на ръцете си, част от които са колаборирането с пращането на евреите от района на Егейско море и Македония на сигурна смърт, дискриминационни действия спрямо останалите в България, слава богу, живи членове на еврейската общност, както и не малко репресии от вида, които повечето диктатури си позволяват като рожденно право.

Но идеята, че 3000 хиляди души са наказани със смърт от Народния съд ЗАРАДИ колаборации от този вид, щеше да бъде смехотворна, ако не беше трагична. Процесуалните действия на съда, както и бърз поглед на осъдените показват пълната липса на връзка между наказание и престъпление. Как може един Софийски лекар, или редови член на Парламента, да е виновен за заповедите, издадени от Българската Армия в Егейско? Примерно.
Сиреч, Народният съд няма нищо общо с предходен период на фашизъм, а има всичко общо с трайните окупаторски сметки Черената армия.
Поради тази причина, няма никаква логика на 1ви февруари да трябва да споменем и престъпленията на предния режим, каквито и да са били те. Освен ако не искаме да повторим тезата на самия Сталин, и да направим от смокиновото листо красив бял костюм, онези с които той така обичаше да се гизди пред манифестиращите деца.

Забележете, че оставам съвсем настрани темата, могат ли репресивните практики на режими като този на Борис дори теоретично да се сравняват с душегубките и люблянките, които комунистите привнасят в България след преврата на 9ти септември. (Много се надявам, никога повече да няма нужда, под натиск или в името на просветления компромис, да заменяме съвсем точния термин преврат с други понятия….)

Та това е. Прийoмите на Джо Сталин, следва да останат в локвата пинкня, в която историята го остави да свърши земния си път. България има тежко минало, нелеко настояще, и има нужда от всичкото помирение на света. Помирението става като избягваме фалшивите еквиленции, като, абе те всички минали режими са били престъпни, и отдадем, за престъпленията на всеки, точно това, което си е заслужил.

Нека на 1ви февруари да говорим за престъпния икономически режим, установил се в България с преврата от 9ти септември 1944. Никой, или почти никой от тези хора не беше заслужил утринен куршум.