Събарянето на паметниците на Генерал Лий в Америка: пренаписване на историята? Да видим. Генерал Лий може да е бил добър човек, но се е борил, да го има Юга и да има робство. Всеки чернокож, който минава покрай този паментник, няма как да не е наясно, че ако Лий беше успял, те можеха да имат баба или дядо роб. Дали Джеферсън, или Адамс, е имал роби не е същото - те не са се борили за каузата на робството да я има по-дълго - поради същата причина техните паметници не предизвикват противоречиви емоции у никого.

Без съмнение, Лий е бил добър пълководец, и вероятнo самият той не е бил расист.  Самата война има и други обяснения, освен робството.  Искането за отцепване е частично мотивирано от неспособността на Севера да гарантира, че на Юг ще има робство - и една от мотивацията на южняците за отцепването е запазването на робството като основа на южняшката икономика. С времето, важността на робството се увеличава - днес, гражданската война се помни не по-малко като конфликт между виждания за правата на чернокожите, отколкото за цялостта на Америка. В този смисъл, чернокожите не им е приятно да гледат тези паметници. Вие може да им кажете, че те това следва да им харесва, и че Лий е нямал нищо против тях - факт, е че трудно ще успеете. И поради добри причини. 

В днешна Америка, тази война се помни не само като конфликт между централна и власт за щатите (което тя също е), а и като конфликт между икономика на робовладеството срещу различна такава. Пак ще кажа, една от причините Югът да иска да се спре растежа на централната власт, е обоснованото предложение, че поради икономически, морални или други причини, рано или късно Северът ще премахне робството (въпреки, че самият Линкълн неумело отрича това в началото на мандата си). Този простичък факт прави войната война на идеалите, и тя е такава за много днешни американци.

Добре де, ама паметникът е построен, сега как така ще го събаряме. Добър въпрос. Забележете, че докаран до крайност, този аргумент се свежда до това - всеки паметник, веднъж построен, следва да седи на мястото си. Нелогично - не виждаме много паметници на Национал-социалистите в Германия. Значи, тези паметници на Лий са там, защото Америка е федерална държава. Щатите си решават сами много неща. Та, Югът загуби битката, но не и войната. Расисти останаха на власт в тези щати. Едва сега, 150 години по-късно, балансът на общественото мнение се променя и е стигнало до там, на места критична маса от гласоподавателите във Вирджиния и другаде да подкрепят демонтирането на паметници, като този на Лий. Та, пренаписване, или написване - напълно демократична, е съдбата на тези паметници.

Фактите си остават - течението върви към промени, то е засегнало вече и Юга - и това, че на една група не и харесва, няма да промени трайната тенденция.

А тези паметници, с които се гордеят южняците, никога не са имали за цел да славославят подвизите на пълководците (както паметниците на Скобелев нямат тази цел в България). Те са вдигнати масово (много) по-късно, и представляват реакция на хората, които мразят новите права на черните. Редица изследвания документират това недвусмислено. Построяването на паметниците не е направено с широко обществено обсъждане - а напротив е част от кампания за лишаване на чернокожите от политическо и символично представителство (първото, посредством изисквания за образователен и имуществен ценз за гласуване и у други подобни.) Та, не е случайно, че нео-нацисти бранят Лий. Това е последното, което самият Лий би искал. Но в конфликта за памет и идеали, Лий се е превърнал в магнит за онези, които винаги, винаги, забележете винаги - накрая опират до евреите.

А значи и до вас, и до мен - ако разбирате какво искам да кажа.

Има начин, г-н Лий да бъде увоковечен, така че днешните му почитатели да съответсват на историческия му принос - паметници на централните площади в Южняшки градове това няма да го направят. Днешното и утрешното значение е това, и работи така. Защо - не съм сигурен, но си остава положението на нещата (а, знам със сигурност, че не е "заради левичарите" и други подобни. Така се е получило, частично заради използването на символи за провеждане на разделителна политика в ерата Джим Кроу.)

Включване от Крис Караджов: “Да не пропускаме и немаловажната подробност, че решението да се махне паметникът е местно, т.е., право на общността да решава какво да стори с подобни монументи. Протестиращите национал-расисти дойдоха от цялата държава, макар да нямат никакво отношение към решенията, взети от населението на конкретното място (било директно, било чрез избраните от тях представители). С две думи, едни навлеци отвън се появиха, за да провокират. Все едно Нощните вълци на Путин да протестират пред петолистника до НДК. Е, видяхме какво стана. Затова не може да се говори, че има вина у "всички страни". Някои са по-виновни, а един - от една определена "страна" - беше конкретно и лично зад волана на смъртоносния автомобил.”

Включване  от Миглена Дараданова: “В момента по-важно е не какъв герой точно е бил, а чий герой е сега. почитателите му недвусмислено носят качулки и знамена със свастики. Германия е забранила нацистки символи и паметници след войната. Щатите обаче никога не са се отказали от робовладелческото си минало. Въпреки, че уж е приключило, много политики и закони са измислени така, че да отказват достъп на Афроамериканците до жилища, банкови заеми, университети, работа. Как може да се толерира паметник на човек, който се е борил за тази им зависимост, и децата им да минават покрай този паметник, и да знаят това? Без значение какъв пълководец е бил. Все пак е изгубил.”

На снимката: графика на построяването на различни конфедеративни монументи в Юга.